Чета за разни протести, за искания за оставки и разни такива. Ама защо никъде не прочетох никой, нито от политици, нито от протестиращи и контрапротестиращи не казаха и полуслово за измиращия български народ. И за всячески поощряваната циганска раждаемост, която вече става смъртоностна за Родината ни. Всякакви имитации, а за реалните опасности, пред които сме изправени нито дума. Орешарски поднови пръскането ни с отровите от американски самолети. Цветелина Бориславова, тая еврейска кучка продължава да провежда програмата си си по насаждането на ГМО и унищожението на българското земеделие. Продължават разработките по добив на шистов газ, които ще превърнат пустиня една трета от България. Ей, хора си сме сме все още или успяха да ни превърнат в добичета?
Вярвам, че си заслужава да споделя. Веднъж ходихме до Григор Симов с един приятел от Ботевград. Заварваме го да обядва хляб, сол и мляко. Поговорихме и тай казва, че трябва да отидем до град Трън. Взе две големи торби и хранителни продукти и отидохме до старческия дом. Гришата отиде им ги занесе. Връща се засмян и щастлив. И казва: "Тези хора гладуват и няма кой да им помогне". А самият той мизерства. Един несломим човек, чието сърце е пълно със състрадание, вместо със злоба и омраза. Но дали има още такива като него? И дали само това е достатъчно?

Григор Симов е като Махатма Ганди и Майка Тереза в едно, но това сравнение е слабо за него. На него мястото му не е при кравите, а на върха на управлението на страната, защото ето, такива, хора, дето късат от залъка си, за да дадът на гладуващите, ми туй е бленуваната "социална политика" на много "леви партии", това е и предприемчивостта за която пък бленуват "десните". Ама те само бленуват. На практика, никой не го прави. На практика всеки краде. Капиталът на Григор Симов са гладуващите. Защо? Защото ги кара да мечтаят и да не губят човешката си същност. Симов е управник от Българският Саракт и местото му не е при кравите.
Такива хора, обаче са дълбоко в миманса, а на върха са плазмодиите, измекярите, извергите и лицемерите. И какви ли не още. Факт е, обаче, Елтимире, че тази пасмина от нечовешки характеристики се легитимира с гласовете на уж добрите и чинни българи, бачкащи за Системата и неправещи нищо лошо, просто овчици с мед да ги намажеш.
Никой не издига Григор Симов за депутат, например. Защо? Защото за робите на ниските страсти, този човек е непонятен, той е недостижим и е нещо извънземно. Те не го разбират. Той е от една друга планета.

Дали това е само достатъчно? Не, не е. Защото подобно поведение не е споделено и не е подкрепено. Трябва да бъде подкрепен той в обществената сфера и да бъде изведен да работи на по-високо ниво, без страх, че ще бъде окалян или нещо подобно. По подобни хора, кал не се задържа.

Данчо, Гришата Симов никой не може да го окаля. Това е един истински светец. Затова предпочитат да се преструват, че не го забелязват. Виждал съм го усмихнат пред най-големи изпитания. Разстроен го видях само веднъж, когато една от кравите му беше паднала в калта и едва с помощта на хора от селото успяхме да я изтелим под навеса. Той си обича животинчетата като свои деца. Предложиха му да викнат цигани да я купят, а Гришата отсече: "Тука че я закопам, но на цигани нема да я дам." Каквото и да се случи, той винаги се усмихва. Ако оцелее нашата България, името му ще бъде записано със златни букви в Историята.
Тези дни обаче ме мъчи друг въпрос. Защо хора от един род, уж близки хора подивяват от алчност и се мъчат да те унищожат физически, за да спечелят нещо от теб? Е, това не мога да го разбера. Майка ми си прибра парите, дадени за моето лечение, а Гришата ходи да носи мляко в старческия дом в Трън и в селото, защото старците гладували. Откъде дойде това разделение, кое ни превърна в човеци и нечовеци?
Болно ми е, признавам. Иде ми да скоча от терасата. Но не искам утре да кажат на внучето ми, че дядо му е бил самоубиец. Освен това Майка Умай ми каза, че имам още работа тук. Аз лични амбиции нямам. Искам България да пребъде. Но няма да се огъна докрай, поне в това можете да бъдете сигурни.

Личната еволюция, Елтимире! Не сме на едно духовно ниво. Баба ми, Бог да я прости, казваше: ''Ако всички хора бехме еднакви, щехме да извърнем Земята.'' Болшинството хора отъждествяват себе си само с физическото си тяло и не вярват, че съществува душа. Такива хора винаги е имало. Те са краѝни материалисти и комунизма, и демокрацията се явяват за тях като добра хранителна среда, като добра почва при която избуяват. Но, нали виждаш, че има хора-светци, не всеки се оставя на течението, значи нещата опират наѝ-вече до самия човек и личната еволюция. Колкото един човек е по-еволюирал, толкова е по-близо до Бога. Но колко днес са такива?

Страшно е, Махайра. Настъпва Разделение, непознато през цялата човешка история. Сбъдват се думите, че брат ще въстане против брата си. Но тези дни си мисля друго. Как стана така, че най-непреклонните, най-упоритите се оказаха хора, успели да съхранят своята човечност. За Илия Минев и за Григор Симов съм писал достатъчно. Сега ми се ще да кажа за Стефан Вълков. Става горянин през 1946 година, сражава се с оръжие срещу комунистите. Във филма "Последната свобода" разказва, че след като го заловили, го заобиколила глутница милиционери. "Вие ще биете, ама и аз ще бия!" Строшили му гръбнака. И в Старозагорския затвор си беше същия. Не го интересува дали ще има карцер или други наказания. Не отстъпваше от своето. Но като се сетя за него си спомням не за героизма му, а за неговата човечност. Дава ми голяма кошница и ме води при смокинята. "Да те видя горе" - и се усмихва. А неговите смокини бяха едри като круши. После седнем, пием по ракия-две, а леля Мария, жена му сготвила един куп ястия. Веднъж се бяха опитали да го убият. Мисля, че началника на ДС в Асеновград се казваше Черноколев. Побеснях, бях млад и кръвта ми кипеше. Пийнахме по някоя ракия и аз взех ножа от масата да търся Черноколев. Ракията на Стефан Вълков си я биваше, 65 градуса аносонлийка. Бай Стефан едва ме удържа.
Илия Минев беше същия. Непреклонен, непримирим, но дълбоко човечен. И Едуард Генов, и Любомир Собаджиев, и много други. За Григор Симов да не говорим. Гладува, но помага на възрастни хора. И почвам да се питам дали човечността и непреклонността, непримиримостта към Злото не са неразривно свързани.
И нещо странично, но ми струва, че е важно. През 1976 година ме обучаваха. Казаха ми, че Знанията се предават ПРЕЗ поколение. Хилядолетен Закон. Вергилий също намеква за нещо такова. Та се питам кога ще дойде истинската смяна на поколенията.